Граматика болгарської мови. Ліхтика та морфологія (на болгарській мові)

Граматика болгарської мови. Ліхтика та морфологія

Граматика на българския книжовен език. Ліхтика та морфологія

В основата на този труд са залегнали лекциите ми по съвременен български език, които съм чел на студенти по журналистика, по бъл­гарска филология (задочници), по история, педагогика и философия в Софийския държавен университет. Книгата съдържа увод, фонетика, писмо и правопис и морфология. В морфологията се разглеждат оба­че и някои синтактични въпроси, свързани с употребата на различните категории думи и техните  форми.

Методът на разработката и изложението на материала е описате­лен, но обясненията в много случаи се опират на историята на езика ни. Необходимостта от такъв аспект при изучаване на родния език е обоснована от мнозина езиковеди, а е изтъкната и от Енгелс по след­ния начин: „Материята и формата" на родния език могат да бъдат разбрани само когато човек проследи неговото възникване и постепен­но развитие, а това е невъзможно, ако не се вземат пред вид, първо, неговите собствени вече мъртви форми и, второ, родствените му живи и мъртви езици" (Анти-Дюринг, София, 1950, стр. 376). Такъв подход на разглеждане ми се струва необходим и по друга причина. От твър­де отдавна, но особено през последните 2—3 десетилетия, у някои учени проличава тенденция да посочват, че новобългарският език не е пряк и непосредствен наследник на езика на Кирил и Методий, т. е. на старобългарския език, а е някакъв нов и съвършено различен от него език. Такива схващания, разбира се, са лишени от научна основа и са в противоречие с известните на науката факти. Все пак с цел да се изтъква живата и непосредствена връзка между старобългарския и новобългарския език, при обясняването на много от фонетичните и мор­фологичните особености на съвременния ни книжовен език в настоя­щата граматика се привеждат и съответни старобългарски форми. По такъв начин също се дава възможност на студентите българисти да използуват получените вече знания по общо езикознание и по старо­български език, за да си изяснят научно редица -особености и законо­мерности в структурата на съвременния ни роден език.

В увода се засягат и някои общи въпроси, чието изясняване е особено необходимо за онези, които не са изучавали общо езикознание.

Наред с установени и описани вече положения в тази граматика се дават и редица нови установки, формулирани са някои неизвестни досега закономерности, направена е по-подробна и по-пълна характе­ристика на някои явления и на някои категории думи (части на речта).

Така например обърнато е сравнително по-голямо внимание на психо-физиологическите основи на звуковите промени, изнесени са нови на­блюдения относно строежа на сричката в съвременния български език, разгледано е въз основа на собствени изследвания по-пълно членува­нето на имената, описани са по-подробно формите на отглаголните съ­ществителни и др.

При написването на труда си съм използувал трудове на наши и на чужди учени, като съм посочил това на съответните места по ус­тановения начин. Библиографските посочвания имат за задача да насо­чат читателите към по-важни общи трудове, монографии и статии, тре­тиращи разглежданите въпроси.

Книгата е предназначена да служи като университетско ръковод­ство за подготовка по съвременен български език на студентите от спо­менатите по-горе специалности в Софийския държавен университет, но тя ще може да се използува и от други студенти и курсисти, които се готвят за учители по български език, а също така от учители, от журналисти, редакционни работници и всички други, които се интере­суват научно и практически от проблемите на българския език.

Считам за свой приятен дълг тук да изкажа благодарност на проф. Конст. Попов, който прочете ръкописа и ми направи ценни бележки и препоръки. Благодаря също на останалите членове на катедрата по български език за критичните им забележки при обсъждането на книгата.